Никола Газдов: Не съществува реален конфликт между соларите и земеделието, а само остаряло законодателство
Никола Газдов е бизнесмен с повече от 15 години опит в региона на възобновимата сила. Председател е на Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ) в България.
Член на борда на SolarPower Europe и заместник-председател на Комитета на националните асоциации към основаната в Брюксел браншова организация. Член е и на УС на Румънската асоциация на фотоволтаичната промишленост (RPIA).
През предходната година притежатели на аграрни земи в Румъния призоваваха страната да разреши монтирането на фотоволтаици на пасища. У нас популацията е по-скоро отрицателно настроено. Откъде идва това тотално друго отношение?
На доста места в Европа към този момент се случва съвместяване на земеделска активност и произвеждане на ток от слънцето - така наречен агриволтаика или " двойно прилагане " на земята. Опитът в другите страни демонстрира, че когато регулаторната рамка е ясна, а изгодите за локалните общности и фермерите са добре обяснени, този модел може да бъде извънредно сполучлив.
" Зелени дружно "
е общ план на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните трендове - както в всекидневието на всеки от нас, по този начин и в бизнеса.
Научете повече тук:
В Румъния се следят положителни стъпки в тази посока, защото притежателите на аграрни земи от години упорстват страната да позволи монтирането на ВЕИ съоръжения на пасища.
В края на 2024 година бяха признати нормативни промени, които регламентират така наречен " двойно прилагане " на земята. Според поправките в законодателството, до 20% от терена (пасището) може да бъде заето от инфраструктура за фотоволтаична централа, до момента в който останалата част продължава да се употребява за паша или различен вид земеделие. Тази еластичност стимулира фермерите да търсят спомагателен приход, без да се лишава земеделската функционалност на земята.
В България към момента има прочут публичен песимизъм , който би трябвало да се преодолее посредством подобаваща връзка и гарантиране на устойчива правна рамка. Причините за това са няколко.
На първо място, страната ни има остаряла законова рамка , която не разрешава прилагане на обработваема земя от 1-ва до 6-та категория за създаване на слънчеви централи. Така голяма част от частните притежатели на обработваеми земи нямат опция да получат спомагателен доход от собствеността си - на процедура им се не разрешава със закон.
Източник:
Аргументите за сходна възбрана са неправилни - твърди се, че е застрашена способността да произвеждаме земеделска продукция. В реалност, България има към 53 милиона декара обработваема земя , а слънчеви централи са ситуирани едвам върху към 25 хиляди декара неплодородна земеделска земя. Това е по-малко от 0,05% от обработваемите площи . С други думи, не съществува действителен спор сред слънчевата енергетика и потреблението на земята за земеделие.
За съпоставяне, Мини Марица-изток заемат към 10 пъти по-голяма повърхност , а рядко се чува угриженост за това, че районът към Стара Загора ще остане без земеделска продукция.
Заради законовите ограничавания за използването на обработваеми аграрни земи, разработчиците на слънчеви планове са принудени да се насочват към по-непродуктивни терени (7-ма до 10-та категория), които в огромна степен са пасища. В класическия случай тези пасища са общинска благосъстоятелност и вложителите заплащат съществени суми на съответните общини, с цел да получат отстъпено право на градеж.
На процедура, пашуването на овце и кози може да продължи и след построяването на слънчевите централи , тъй като растителността остава непокътната. Този модел към този момент е прибавен в редица обитаеми места в България и Европа. Новото е, че общините получават в пъти по-високи доходи от въпросните терени, а операторите на слънчеви централи постоянно влагат и в ограничения за поддръжка на локалните общности.
Енергийна компания " нае " 6000... овце за поддръжка на растителността в слънчевите си паркове
Все повече водещи компании в промишлеността се обръщат към сходни привидно нетрадиционни способи
За страдание, от години сме очевидци на акции за дезинформация против ВЕИ от политически ангажирани лица, които се пробват да внушат, че слънчевите и вятърните централи " лишават " и " унищожават " земята. Тези изказвания са неоснователни, само че от време на време водят до напрежение измежду локалните общности. Много е значимо вложителите да организират разяснителни срещи на място, с цел да покажат изгодите за хората и природата.
Как е уредена реализацията на сходни планове за слънчеви пасища у нас и в Румъния?
С приемането на последните законови ремонти в Румъния ясно се регламентира каква част от терена може да бъде заета от фотоволтаични съоръжения. Това разрешава земята да продължи да се употребява за аграрни цели, като в това време фермерите генерират спомагателен приход от произвеждане на слънчева сила. Румънската държавна политика в тази посока се приема добре, защото носи диверсификация на приходите за фермерите.
Източник:
В България законът изисква да бъде променено предназначението на терените, върху които се построяват ВЕИ мощности. Имаше признати ремонти, които предвиждаха въвеждането на режим, сходен на румънския. Но след наложено несъгласие и прегласуване, тези облекчения бяха отхвърлени и България остана една от дребното европейски страни, които не разрешават на фермерите си да имат спомагателен приход от произвеждане на чиста сила.
Какъв е международният опит в съвместяването на земеделие и произвеждане на PV сила?
Много страни в Европа, Азия и Африка към този момент залагат на агриволтаика и опитът им е повече от позитивен . При някои аграрни култури има лек спад в добива, само че той се компенсира от спомагателните доходи, които земеделските стопани получават от аренда или продажба на електрическа енергия.
В други случаи, като при ягоди, грозде, билки, кафе, авокадо и други култури, добивът даже се покачва . Допълнителното помрачаване и отбраната от градушки, които обезпечават слънчевите панели, оказват помощ на растенията да се развиват по-добре. Разбира се, резултатите варират според от характерните климатични условия на всяка страна и район, а у нас занапред ще откриваме кои модели работят най-добре.
Инвестиция от €340 милиона: Най-големият агросоларен парк в Европа ще се простира на 700 хектара в Сърбия
Строителството му е планувано да завърши до края на 2026 година
Какви стъпки могат и би трябвало да бъдат подхванати у нас, с цел да се огледа с положително око от необятната аудитория на сходна опция?
На първо място, хората би трябвало да бъдат осведомени за действителните преимущества на възобновимата сила : ниски цени, минимално отражение върху биоразнообразието и екосистемите, изгоди за локалните общности и фермерите. След години дезинформация против ВЕИ това няма да е лесна задача, само че всяка нова технология минава през сходни провокации, до момента в който се утвърди и измества открити ползи.
Регулаторната рамка също би трябвало да бъде изменена. Абсурдно е към момента да се твърди, че фотоволтаиците или ветрогенераторите вредят на земеделието - това е дезинформация и не почива на обстоятелства.
Необходимо е да се опростят процедурите за създаване на нови ВЕИ мощности в България, да се дефинират зони за предпочитано развиване на ветропаркове, да се облекчат някои от процедурите за оценка на въздействието отвън предпазените зони и да се разреши агриволтаични системи да се конфигурират без смяна на предназначението на земята.
Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ) е внасяла голям брой оферти в тази посока и е подготвена да работи с Народното събрание и държавното управление за правене на нужните законови промени.
" " демонстрира положителните образци и значимите препоръки - всичко, което би трябвало да знаем по пътя към по-природосъобразно битие, работа и правене на бизнес. Проектът се реализира с поддръжката на,,,,,,,,.
Член на борда на SolarPower Europe и заместник-председател на Комитета на националните асоциации към основаната в Брюксел браншова организация. Член е и на УС на Румънската асоциация на фотоволтаичната промишленост (RPIA).
През предходната година притежатели на аграрни земи в Румъния призоваваха страната да разреши монтирането на фотоволтаици на пасища. У нас популацията е по-скоро отрицателно настроено. Откъде идва това тотално друго отношение?
На доста места в Европа към този момент се случва съвместяване на земеделска активност и произвеждане на ток от слънцето - така наречен агриволтаика или " двойно прилагане " на земята. Опитът в другите страни демонстрира, че когато регулаторната рамка е ясна, а изгодите за локалните общности и фермерите са добре обяснени, този модел може да бъде извънредно сполучлив.
" Зелени дружно "
е общ план на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните трендове - както в всекидневието на всеки от нас, по този начин и в бизнеса.
Научете повече тук:
В Румъния се следят положителни стъпки в тази посока, защото притежателите на аграрни земи от години упорстват страната да позволи монтирането на ВЕИ съоръжения на пасища.
В края на 2024 година бяха признати нормативни промени, които регламентират така наречен " двойно прилагане " на земята. Според поправките в законодателството, до 20% от терена (пасището) може да бъде заето от инфраструктура за фотоволтаична централа, до момента в който останалата част продължава да се употребява за паша или различен вид земеделие. Тази еластичност стимулира фермерите да търсят спомагателен приход, без да се лишава земеделската функционалност на земята.
В България към момента има прочут публичен песимизъм , който би трябвало да се преодолее посредством подобаваща връзка и гарантиране на устойчива правна рамка. Причините за това са няколко.
На първо място, страната ни има остаряла законова рамка , която не разрешава прилагане на обработваема земя от 1-ва до 6-та категория за създаване на слънчеви централи. Така голяма част от частните притежатели на обработваеми земи нямат опция да получат спомагателен доход от собствеността си - на процедура им се не разрешава със закон.
Източник:
Аргументите за сходна възбрана са неправилни - твърди се, че е застрашена способността да произвеждаме земеделска продукция. В реалност, България има към 53 милиона декара обработваема земя , а слънчеви централи са ситуирани едвам върху към 25 хиляди декара неплодородна земеделска земя. Това е по-малко от 0,05% от обработваемите площи . С други думи, не съществува действителен спор сред слънчевата енергетика и потреблението на земята за земеделие.
За съпоставяне, Мини Марица-изток заемат към 10 пъти по-голяма повърхност , а рядко се чува угриженост за това, че районът към Стара Загора ще остане без земеделска продукция.
Заради законовите ограничавания за използването на обработваеми аграрни земи, разработчиците на слънчеви планове са принудени да се насочват към по-непродуктивни терени (7-ма до 10-та категория), които в огромна степен са пасища. В класическия случай тези пасища са общинска благосъстоятелност и вложителите заплащат съществени суми на съответните общини, с цел да получат отстъпено право на градеж.
На процедура, пашуването на овце и кози може да продължи и след построяването на слънчевите централи , тъй като растителността остава непокътната. Този модел към този момент е прибавен в редица обитаеми места в България и Европа. Новото е, че общините получават в пъти по-високи доходи от въпросните терени, а операторите на слънчеви централи постоянно влагат и в ограничения за поддръжка на локалните общности.
Енергийна компания " нае " 6000... овце за поддръжка на растителността в слънчевите си паркове
Все повече водещи компании в промишлеността се обръщат към сходни привидно нетрадиционни способи
За страдание, от години сме очевидци на акции за дезинформация против ВЕИ от политически ангажирани лица, които се пробват да внушат, че слънчевите и вятърните централи " лишават " и " унищожават " земята. Тези изказвания са неоснователни, само че от време на време водят до напрежение измежду локалните общности. Много е значимо вложителите да организират разяснителни срещи на място, с цел да покажат изгодите за хората и природата.
Как е уредена реализацията на сходни планове за слънчеви пасища у нас и в Румъния?
С приемането на последните законови ремонти в Румъния ясно се регламентира каква част от терена може да бъде заета от фотоволтаични съоръжения. Това разрешава земята да продължи да се употребява за аграрни цели, като в това време фермерите генерират спомагателен приход от произвеждане на слънчева сила. Румънската държавна политика в тази посока се приема добре, защото носи диверсификация на приходите за фермерите.
Източник:
В България законът изисква да бъде променено предназначението на терените, върху които се построяват ВЕИ мощности. Имаше признати ремонти, които предвиждаха въвеждането на режим, сходен на румънския. Но след наложено несъгласие и прегласуване, тези облекчения бяха отхвърлени и България остана една от дребното европейски страни, които не разрешават на фермерите си да имат спомагателен приход от произвеждане на чиста сила.
Какъв е международният опит в съвместяването на земеделие и произвеждане на PV сила?
Много страни в Европа, Азия и Африка към този момент залагат на агриволтаика и опитът им е повече от позитивен . При някои аграрни култури има лек спад в добива, само че той се компенсира от спомагателните доходи, които земеделските стопани получават от аренда или продажба на електрическа енергия.
В други случаи, като при ягоди, грозде, билки, кафе, авокадо и други култури, добивът даже се покачва . Допълнителното помрачаване и отбраната от градушки, които обезпечават слънчевите панели, оказват помощ на растенията да се развиват по-добре. Разбира се, резултатите варират според от характерните климатични условия на всяка страна и район, а у нас занапред ще откриваме кои модели работят най-добре.
Инвестиция от €340 милиона: Най-големият агросоларен парк в Европа ще се простира на 700 хектара в Сърбия
Строителството му е планувано да завърши до края на 2026 година
Какви стъпки могат и би трябвало да бъдат подхванати у нас, с цел да се огледа с положително око от необятната аудитория на сходна опция?
На първо място, хората би трябвало да бъдат осведомени за действителните преимущества на възобновимата сила : ниски цени, минимално отражение върху биоразнообразието и екосистемите, изгоди за локалните общности и фермерите. След години дезинформация против ВЕИ това няма да е лесна задача, само че всяка нова технология минава през сходни провокации, до момента в който се утвърди и измества открити ползи.
Регулаторната рамка също би трябвало да бъде изменена. Абсурдно е към момента да се твърди, че фотоволтаиците или ветрогенераторите вредят на земеделието - това е дезинформация и не почива на обстоятелства.
Необходимо е да се опростят процедурите за създаване на нови ВЕИ мощности в България, да се дефинират зони за предпочитано развиване на ветропаркове, да се облекчат някои от процедурите за оценка на въздействието отвън предпазените зони и да се разреши агриволтаични системи да се конфигурират без смяна на предназначението на земята.
Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ) е внасяла голям брой оферти в тази посока и е подготвена да работи с Народното събрание и държавното управление за правене на нужните законови промени.
" " демонстрира положителните образци и значимите препоръки - всичко, което би трябвало да знаем по пътя към по-природосъобразно битие, работа и правене на бизнес. Проектът се реализира с поддръжката на,,,,,,,,.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ